Цивилизацията на Индуската долина е най-старата на света, като датира от поне 5000 години и се разпростира върху по-голяма част от днешен Пакистан. През второто хилядолетие пр. Хр. останките от тази култура се сливат с мигриращите индо-арийци. Територията е обект на инвазии от страна на перси, гърци, скити, араби (които привнасят исляма), афгани и турци през последващите векове. Империята процъфтява през шестнадесети и седемнадесети век, а през осемнадесети британците вземат контрол над региона. Разделението на британска Индия в две страни: мюсюлмански Пакистан (със западна и източна секции) и индуска Индия не е извършено по задоволителен начин. Индия и Пакистан водят две войни – през 1947-1948г. и през 1965г. за спорния регион Кашмир. През третата война между двете страни от 1971г., Индия извлича изгода от изолацията на Исламабад от бенгалската и пакистанската политика, в резултат на което източен Пакистан се превръща в отделната държава Бангладеш. В отговор на проведените от Индия тестове за ядрено оръжие, Пакистан започва да провежда свои собствени такива през 1998г. Спорът за щата Кашмир продължава, но дискусии, съпроводени с мерки за изграждане на взаимно доверие, водят до намаляване на напрежението от 2002г. насам. Засилващото се публично недоволство от президент Мушараф и неговата оставка през август 2008г., заедно с убийството на популярната в политиката като лидер Беназир Буто, в края на 2007г. довеждат до насрочването на президентски избори през септември и избирането на вдовеца на Буто – Асиф Зардари. Пакистанското правителство и военни лидери правят усилия да установят контрол на ислямските активисти в племенните територии, разположени в съседство с границата с Афганистан. През ноември 2008г. атаките в Бомбай отново изострят индо-пакистанските отношение. Пакистанското правителство е изправено през предизвикателства, като влошаваща се икономическа стабилност, тъй като резерва от външна валута на страната намалява, паричната единица се обезценява, а дефицита се увеличава.